image image image image
„Севилското причастие” от майстора на интелектуалния трилър Артуро Перес-Реверте Тайнствен хакер, който успява да се промъкне в самото сърце на Ватикана, убийства, скрити под булото на нещастни случаи и един изискан свещеник, който е изпратен да ги разследва
„Характери“ на Теофраст излизат в четвърто, преработено издание Макар и написана преди 2300 години, „Характери“ (ИК „Изток-Запад“) е актуална и до днес. В нея известният гръцки философ Теофраст описва тридесет типа отрицателни човешки характери. Книгата на Теофраст е неподвластна на времето, включително и заради реалните човешки образи, представени в нея.
Брат Ателстан и сър Джон Кранстън се изправят срещу пиратство, държавна измяна и неумолимо отмъщение в новия роман на Пол Дохърти “Кървава светлина” Петата книга от поредицата “Скръбните мистерии на брат Ателстан” ни отвежда на борда на британска флотилия, чиято задача е да се бори с френските пиратски кораби   „Дохърти е маестрото на средновековния криминален роман” сп. „Букс”
„Където някога вървяхме” – един от задължителните романи на ХХI век Шел Вестьо Където някога вървяхме 978-619-161-115-7 608 стр., 19.99 лв., изд. Персей роман, съвременна европейска проза, сага превод Росица Цветанова  

Спечели с нас!

ТОП10+ Книги, които ще чета до края на лятото

Има книги, които само като погледна и си мисля за море и слънчеви лъчи, има и такива, които когато и да захвана все ще е в подходящо време. Разбира се, списъкът ми с летните четива тепърва предстои да притърпят промени, тъй като знаете как постоянно изникват нови и нови заглавия на българския книжен пазар и изкушението е твърде голямо, за да устоя. А и за мое най-голямо съжаление, все още нямам доста голяма част от книгите, които съм си поставила за цел да прочета. 

Нека представя накратко книгите, които планувам да чета до края на лятото и да се надявам, че ще се запади горе-долу в този вид:

След като прочетох "Моята прекрасна книжарничка" от Петра Хартлиб някак си се превърнах в почитател на книгите за книжарници и библиотеки. На снимката горе, се виждат познати заглавия като "Книжарничката на острова" на Габриел Зевин, "Денонощната книжарница на Мистър Пенумбра" от Робин Слоун и такива, които излязоха наскоро като "Книжарница на колела" от Джени Колган и "Библиотеката на Въглен връх" от Скот Хокинс. За мой срам все още не съм прочела ни една от тези четири книги, но са в списъка за задължително четене, така че няма да ми избягат.

След "Кутия за птици", "Границата", "Отвъд разома" и "Монахът" на практика очаквам от Deja Book всичко. Е, в случая очаквам най-малкото една добра комбинация между фантастика и фентъзи, странен и вълнуващ сюжет, и разбира се, изобилие от книги. :) Дори само гледайки корицатаимам чувството, че е своеобразен портал към друго измерение. Вълшебно е! Анотацията само затвърждава това чувство:

"Зaпoвядaйтe в Библиoтeкaтa нa Bъглeн вpъx. Aкo тъpcитe книги cъc cигypнocт щe нaмepитe пpи тoвa в изoбилиe. Ho щe oткpиeтe и нeщo дpyгo – пpoxoд към пo-виcшe измepeниe. Heщo oбaчe, cтpaxoтнo ce e oбъpкaлo. И тoвa мoжe дa дoвeдe дo кpaя нa cвeтa, кaкъвтo гo пoзнaвaмe.."

"Книжарница на колела" е следващата задължителна в списъка ми и усещам, че ако не я прочета до края на лятото, ще ме преследва точно както "Книжарничката на острова" ме преследва повече от една години. Има нещо очарователно в идеята човек да си има собствена книжарничка, пък било то на колела. Дори да е само мечта, вероятно безразсъдна, все пак е прекрасна мечта. Смятам, че е време и аз да си позволя малко да помечтая, а какъв по-добър начин да поема по пътя на мечтите, ако не чрез четенето на роман посветен на любовта към книгите. Между другото корицата е много свежа. :)

. :

Книгата стои на рафта ми от миналата пролет и мисля, че е крайно време да й отделя нужното внимание. Резюмето е обещаващо и адски много ми напомня на книга, която съм чела, но в момента не се сещам за точното заглавие. Харесва ми, че авторката е включила цивилизацията на Книжниците, за които не съм чувала до този момент. Тази някога процъфтяваща раса сега е почти напълно заличена след 5 века робство.  Мисля, че това е била първопричината да посегна към книгата. Надявам се да не се разочаровам, но имам наистина високи очаквания за тази книга.

 

Следващата книга в списъка ми е део на младата българска авторка Цветелина Владимирова.  Това е първата книга от поредицата "Проклятието на Вероника", издадена от Orange Books през 2014 г. Имам книгата още от излизането и на книжния пазар, но някак си все оставаше на заден план. Съвсем скоро смятам да поправя този пропуск, защото чувам все по-добри отзиви, включително и от хора, които на практика почти не четат фентъзи и то от български автори. Имам усещането, че книгата и изобщо цялата поредица, ще надмине доста от чуждестранните поредици с подобна тематика, които съм чела. Очаквам  много емоции динамика и загадъчна мистика :)

Още едно свежо заглавие, което се появи тъкмо навреме за летния сезон. Обичам книги за постиженията на велики личности, оставили следа след себе си. "Книга за мечтатели" е точно това - пъстра палитра от истории за хора от различни епохи и  крайща на света, които по някакъв начин са допринесли за разширяването на света и неговите познания, дали със своето изкуство или простички до велики изобретения и открития, които сега са неизменна част от ежедневието ни.

"И общото в тази разнородна галерия от личности е, че всички те са следвали мечтите и пътя си и са имали дълбока връзка с хората и света, в който са живели. Това е и тънката червена нишка, която преминава през страниците на тази книга."

 

.

Още една фантастика, която сънувам и бленувам вече повече от половин година! Получих книгата като Коледен подарък и от тогава не съм спряла да чета и слушам да се сипят супарлативи по неин адрес. Благодаря ви, но няма нужда, защото книгата ме беше обсебила много преди да я издадат на български. Не съм любител на игрите , освен ако не са под формата на книги-игри, но мисля, че разбирам какво привлича геймърите. Е, мен ме привлича всичко отнасящо се до неприветливото близко или далечно бъдеще и неизбежно попада в списъка ми за четене.  До колкото разбрах, авторът е вмъкнал доста препратки към 80-те и 90-те години и това допълнително ме заинтригува. Подготвям се доста дълго да попадна в този виртуален свят на "Играч първи приготви се", но мисля, че няма нищо, което да може да ме подготви за подобно преживяване. 

Много хвалби се изсипаха за тази книга, но истината е, че ще я започна по-скоро от любопитство. Интересно ми е до колко си прилича  и колко се различава от останалите книги от цикъла за ловците на сенки и колко се е осъвършенствал стила на Касандра Клеър.  Харесва ми тази прелестно красива корица, харесва ми заглавието, дори анотацията ми се струва безкрайно интересна, "Реликвите на смъртните" ме остави със смесени чувства и истината е, че се надявам се целият този хайп да не е безпочвен и "Лейди Полунощ" в действителност да си заслужава. 

От известно време следя всичко, което излиза под логото на русенското издателство "Gaiana" и по-специално сборниците с разкази, независимо дали става дума за такива от един автор или за компилация с разкази от различни бг автори. "Слънчогледите" привлече вниманието ми още през юни 2014 г., когато за първи път се появи на пазара, но го имам от няколко месеца. Прочита на няколко самостоятелни сборника и антологии ме убеди, че нямам проблем с това да чета разкази от различиен жанр. Оказа се, че и с хоръра се разбираме доста добре, така че в това отношение "Слънчогледите" съдържа необходимите 20 съставки за приключения и размисъл. 

Стигам и до книгите, които все още не съм си купила, но се надявам до края на лятото да успя:

От Рей Бредбъри имам впечатление единствено от прочита на "451 градуса по Фаренхайт". Помня, че имаше доста добър замисъл и не чак толкова добра реализация, но пък всеобщото мнение е, че перото на Рей Бредбъри е неподражаемо. Дали е така, тепърва предстои да разбера, но при всички случаи обещавам да не подхождам скептично. Колкото и бегло да съм запозната с творчеството на Бредбъри, все пак съм чувала за класиките като „Вино от глухарчета“ и „Нещо зло се задава“, особено за втория, който е фантастика и е точно по мой вкус. Разбира с, е тук става дума за сборник с разкази и място за сравнение като цяло няма, а и бях привлечена точно от това, че книгата е сборник, а не роман. 

За първи път попадам на авторката от арменски произход Нарине Абгарян , което само по себе си е достатъчно да събуди любопитството ми. Първо обаче ме привлече тази едновременно цветна, но обгърната в мрак корица и все пак цветът изпъква, което ме наведе на мисълта, че все пак няма да чета нещо твърде тежко и тегаво. Много грабваща анотация. Спечели ме веднага с това, че действието на романа пренася в затънтено, забравено от Бога селце:

"...омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. "

Откак се помня Космосът ме зове и не пропускам възможност да чета и гледам всяка фантастика или съчетания между фентъзи и фантастика, която попадне в полезрението ми. Всъщност тази книга се води тийн роман, но никак не ми прилича на такъв, имайки предвид, че сюжетът има атмосферата на sci-fi война между две мегакорпорации за планета, чиито жители не подозират, че домът им скоро ще бъде унищожен. Какво ли е да се събудиш един ден и с нормалният ти живот да е свършено, повечето от близките и приятелите ти да ги няма, да си принуден да бягаш със совалка и да се криеш... Хареса ми всичко, което видях - от корицата, до илюстрациите и странното оформление под формата на имейли, видео файлове, чатове и документация. 

Малко след като видях книгата, разбрах, че има и сериал по нея, който може би ще гледам след прочита на книгата.

"Една жена се изправя сама срещу смъртта в мъжкия свят на наркотрафика."

Супер, това ми стига книгата да ме привлече. А също и факта, че симпатизирам на мексиканските филми, на културата не особено, и най-вече когато горещите страсти вземат, че ескалират до там, че да се почнат едни безкрайни кръвопролития. Харесвам, обаче, силни и борбени жени, независимо дали са реални личности или героини от романи. В случая Тереса Мендоса е по малко и от двете - от обикновена жена бягаща, за да спаси живота си, тя се превръща в жена-легенда начело на империя. Нямам търпение да прочета повече за Кралицата на Юга.

Харесва ми, че в "Бухтичка" темата за наднорменото тегло всъщност е поднесена по доста деликатен начин. Според анотацията, главната героиня, учудващо за мен, имайки предвид, че е пълничка и е дъщеря на бивша кралица на красотата, не се счита за нещо по-долу от слабите момичета, не страда от липса на увереност и самочувствие. Това, разбира се, може да се дължи на факта, че никога не е попадала в ситуация, в която да избират между нея и по-слаба жена.  Започвам да разбирам защо книгата се препоръчва на хора, които страдат от комплекси и предразсъдъци. Очаквам да е леко, забавно, което да ми донесе настроение. 

 

Добавете коментар


Вход / Изход

Кой е тук?

В момента има 110  гости и няма потребители и в сайта

Търсене

Полезни страници

 

Книги от български автори

image image image image image image image image image image image image image image image

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved