ЕДИНСТВЕНА НЕПОВТОРИМА (Кирил Влахов, 2015)

 
ЕДИНСТВЕНА НЕПОВТОРИМА
Лирика
 
 
 
Търсих под дърво и камък
аз момиче, чийто пламък
да сгрее ледено сърце,
жадувах тези две ръце,
които нежно да изгарят,
да милват, топлят и разгарят
огъня във вените горещи...
Ходих аз на много срещи
и срещах само безразличие.
Нима от толкова момичета
никое в сърцето не надникна,
гдето роза алена поникна
след първата любов изтляла.
 
Сърцето ми е ваше цяло -
красиви, прелестни момичета!
В душата ми цъфтят кокичета
след зимата студена и сурова,
след толкова измръзнали любови
чакам пролетта със трепет нов,
чакам тихия и нежен зов
мъката в сърцето да прокуди...
Чакам две очи - два изумруда,
да се взрат във моите без свян,
тебе чакам - мой несбъднат блян!
Теб - Единствена Неповторима!
 
Зная аз, че трябва да те има...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Посветено на моите приятели и близки,
както и на едно прекрасно момиче,
което ми показа, че младите хора
могат да имат мечти и цели
и искат да се развиват 
и да се борят за любовта си.
 
Обичам ви всички!!!
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
КАТАРЗИС
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аз тебе чаках...
 
Години дълги в мрака
аз стоях и чаках.
Орлица с черни нокти
душата ми дереше.
 
Години дълги в мрака
аз стоях и плаках.
Лъвица с остри зъби
сърцето ми ръвеше.
 
Години дълги в мрака...
Аз тебе чаках.
 
И ти дойде. И нови сили
наля в отпуснатите жили.
И ти дойде. Живот донесе
там дето вечно беше есен.
 
И ти дойде. Донесе огън -
стопи той болка и тревога.
И ти дойде. А с тебе - лято - 
разцъфнаха цветя в душата.
 
Дойде. 
Прогони мрака.
 
Аз те дочаках.
 
В очите пъстри...
 
В очите пъстри аз се взирам,
във светлите очи,
в които ручеи извират
и къпят се лъчи.
 
Косите ярки приласкават:
"Ела ни докосни!",
те мир и нежност обещават -
тез огнени вълни.
 
Ръцете бели сякаш молят:
"С нас пръсти преплети!",
а устните, и те говорят,
допират ме почти...
 
 
Верена
      По романа на Николай Теллалов
 
Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа -
заради очите ти зелени
и характера ти от стомана.
 
Тя със поглед рани изцелява -
ти душата ми с очи пречисти.
Тя във камък ери оцелява,
както ти във мойте бели листи.
 
Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа...
Бих пребродил цялата вселена
твой любим, макар за миг, да стана.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ПЪРВИ ЦИКЪЛ:
НА ПРИЯТЕЛИ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На една приятелка
 
Изминаха май две години
откакто сме на "Здрасти"...
Понякога това тежи ми,
друг път си мисля "Прав си!"
 
Не бяхме ли - се чудя - близки,
не ти ли казвах всичко;
нали да си щастлива исках -
да учиш, да обичаш?
 
Но любов не значи ревност.
Не си ти вещ на някой!
Дори да те спаси от бедност,
не може да натяква...
 
че си говорим твърде много,
че твърде много пишем;
това да разбера не мога 
натякване излишно...
 
Това е просто прекалено!
До там се стигна даже,
че да не мога откровено
две думи да ти кажа!
 
И тъй, изминаха години
откакто сме на "Здрасти"...
Не знам дали това тежи ти,
но май е време да пораснем...
 
На една актриса
 
Твоята прекрасна младост,
твоята душа красива
носят във сърцето сладост
и от нея то прелива,
пълно с радост.
 
Твоите очи засмени,
твоята усмивка мила,
и в живота, и на сцена
сто сърца са покорили.
 
Знам, че нямаш много време -
то ти е до болка скъпо -
и не ще ти бъда бреме,
Пътя свой не ще престъпиш
зарад мене.
 
Твоите черти тъй нежни,
твоите ръце изящни -
меки, топли, белоснежни 
са на допир тъй приятни...
 
 
 
На друга приятелка
 
Във роля на Елена
видях те аз на сцена
в младежкия театър.
Игра ти вдъхновено
и исках откровено
аз поздрав да ти пратя.
 
Но не го направих.
 
Додето се усетя,
ти вече бе заета
със мой добър приятел.
Разминахме се ние...
наложи се да крия
аз чувствата в душата.
 
Много съжалявах.
 
Но в нощ една безлунна
се случи малко чудо - 
засякохме се двама.
Говорихме до късно
и никой не прекъсна
това, което стана.
 
Бяхме вече близки.
 
Това, което чувствам
когато в мен е пусто,
минава щом се срещнем.
В душата става меко, 
сърцето ми олеква,
кръвта е по-гореща.
 
Друго аз не искам.
 
 
 
 
А беше толкоз млада...
 
 
Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...
 
А беше още толкоз млада...
 
 
Любов красива зарад теб погина,
посечена от ледна гилотина
и - в гроб положена - навек изстина...
 
А беше още тъй невинна...
 
 
Допусна толкоз грешки и безчинства,
пленена от инстинкти животински.
Пропуши, краде много и пропи се...
 
А беше още толкоз чиста...
 
 
Да, беше млада и невинна, чиста,
с очи - прекрасни огнени мъниста.
Красива, но болезнено отровна
оказа се. 
 
Но ти не си виновна.
 
 
Виновен е светът прогнил, покварен,
така бездушен, подъл и вулгарен.
 
Не си виновна ти. Душата ти е чиста.
Виня стотиците безсмислени убийства...
 
Виня омразата, която вред вирее,
и злобата виня, която в нас живее...
 
 
Не си виновна ти. Душата твоя страда.
Светът отрови те. А беше толкоз млада...
 
 
 
 
Алкохоли
 
Ти си сладка и невинна
като отлежало вино.
 
В тебе има тъжна нотка
като в празна чаша водка.
 
Всеки мъж те иска близко
също кат бутилка уиски.
 
Но не си като "ония" -
чиста си като ракия.
 
Можеш и да си отровна
като буре джин без тоник.
 
Надежди доста си разбила
както многото текила.
 
Можеш и да си опасна
като евтино шампанско.
 
Не те ли поухажват първо,
удряш като чаша бърбън.
 
За този, който те разбира
ти си като скъпа бира.
 
А пък за избрани хора
блага си като ликьора...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На един приятел
 
Върви по пътя свой
съвсем самичък.
Срамлив е малко той,
но е добричък.
 
Труда си не цени...
не се обича.
Пред хубави жени
бая се спича.
 
И мрънка всеки ден...
за всяко нещо.
Но уред повреден
поправя вещо.
 
Завършен техничар,
той всичко знае.
На тайните е цар,
докрай потаен.
 
Но който доближи
до тази същност,
ще бъде със лъжи
в мига отблъснат.
 
Защо тогава аз
тъй настоявам
и с всеки ден и час
го опознавам?
 
За да узнае вече той -
че тъй е с всички!
И че върви по пътя свой...
но не самичък.
 
 
 
На Васко
 
Не пиша вече пожелания...
отскоро моите послания
са само стихотворни.
Късмет със твойта работа,
девойка весела и палава
пред теб да се отвори.
(Не приемай ти буквално
пожеланието ми банално;
за друго аз говоря.)
Любов красива, искрена
да изпиташ ти наистина,
а не - да ти се стори.
Победи на косплеите
парите да се леят те
от сините простори
за да можеш да си купиш ти
амуниции със купища
и патрони сълзотворни.
 
Пожелавам ти и щастие,
късмет и много радости
а дните - ползотворни.
 
 
 
 
 
ПОЗДРАВИ - НЕПЪЛНИ СОНЕТИ
 
 
Честит рожден ден, Васко!
 
Дано от женски ласки
почивка не намериш ти
и сбъднатите ти мечти
не носят тъмни краски.
 
Дано не носят маски
жените във живота твой,
и да валят като порой
край теб красиви мацки.
 
Честит рожден ден, Васко!
 
***
 
Честит рожден ден, лельо!
 
Бъди все тъй пробивна, смела,
все толкоз щедра и добра,
с усмивка - утринна зора - 
по своя труден път поела.
 
Дано изпълниш свойте цели,
а сребролунните мечти
да плуват в тихите води
на бъдещето без предели.
 
Честит рожден ден, лельо!
 
 
***
 
Честит рожден ден, како Данче!
 
Когато бързаш по задачи
и времето не стига
за филм или за книга,
дори за малкото юначе...
 
(а тя за тебе всичко значи)
помни, че всичко е за
таз мъничка принцеса -
от нищо да не се оплаче.
 
Честит рожден ден, како Данче!
 
 
***
 
Честит рожден ден, Хари!
 
Забрави проблеми стари
и гледай все напред,
ще дойде нов късмет,
щом със верни си другари.
 
Помоли се на олтара
на своите мечти,
и ще получиш ти
своя скъп красив подарък.
 
Честит рожден ден, Хари!
 
***
 
Честит рожден ден, Лариса!
 
Във грижи доста се улисах -
учене, превеждане, мечти,
знаеш ти как времето лети
и само туй - прости - написах:
 
Очите твои меки и добри са,
ти приятел верен си и драг,
всеки ден дано да бъде благ
за теб, за твойте близки и дечица...
 
Честит рожден ден, Лариса!
Честит рожден ден, Наде!
 
Ти толкова ми даде,
на тебе толкова дължа -
аз с теб, без капчица лъжа,
говоря със наслада,
 
у теб, макар и млада,
откривам сродната душа,
и знам, дори и да сгреша,
намирам в теб пощада.
 
Това не е балада,
това е просто глупав стих...
и който - при това - реших
да бъде изненада.
 
Честит рожден ден, Наде!
 
 
***
 
Честит рожден ден, Петя!
 
Слушай винаги сърцето
каквото и да ти шепти
и следвай своите мечти,
не каквото е прието.
 
И трябва да си упорита,
да се развиваш и растеш;
налага се да разбереш,
на кой докрая да разчиташ.
 
Честит рожден ден, Петя!
 
***
Честит рожден ден, Миме!
 
Забравих те, прости ми...
от мислите далеч си ти,
различни - твоите мечти -
са вече постижими.
 
Ти, непоколебима,
върви напред и все напред,
макар и не масло и мед,
а трудности да има...
 
Честит рожден ден, Миме!
Усмивката ви - утринна зора!
Със мене бяхте толкова добра -
душата моя изцелихте,
от мъката ми ме спасихте...
За всичко искрено БЛАГОДАРЯ!
 
Друго аз какво да пожелая?
Не помагате вий за пари,
нито пък за славата дори.
Знанието търсите, аз зная,
още много опит ви желая!
 
Още хиляди да изцелите -
да докосвате душите,
да променяте съдбите
и на лошите, и на добрите!
 
 
 
 
На една срамежливка
 
Очите ти - звезди угаснали.
Не са, ах, раните зараснали
от хора лоши, непораснали...
А ти така, така прекрасна си!
 
Сърцето ти - кивот затворен е.
Изпълнен със горчиви спомени
от туй, което са ти сторили,
а ти към себе си сурова си!
 
Душата ти - олтар на Времето.
Тъй млада, а така сломена си...
изпъстрена с стотици белези,
но тъй красиви те за мене са!
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ВТОРИ ЦИКЪЛ:
СИМВОЛИЧНИ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Огнената
 
Със поглед ти очите ми прогаряш
до нервите оголени.
С усмивка във душата ми отваряш
врати към чудни спомени.
 
Прокарвам пръсти през косите твои -
остават грозни белези.
"Не ме докосвай, по-далече..." - молиш -
но наркотик за мене си.
 
Целувам те по огнените устни -
по тях тече отровата...
Мълвя, доде живота ме напуска:
"Кра-си-ва и су-ро-ва си..."
 
 
На едно мишле
 
Шестнадесет години
от първия ти плач...
Зори незабравими
видя; и доста здрач...
 
Какво в сърцето носиш
по-важно е и как
по тръни ходиш боса
в гъстеещия мрак...
 
Но все напред вървяща
с душа, пропита с злъч,
вървиш, с нозе кървящи
към онзи светъл лъч...
 
Вървиш, това е важно,
макар и да боли,
макар и да е страшно
и огън да вали...
 
От мен: "Не се предавай,
не гледай ти назад,
а смело продължавай
през тоз объркан свят!"
 
И да, ще бъде трудно,
и да, ще падаш ти,
но - малка пеперудке -
все пак ще полетиш!
 
 
Самота
 
Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
в сиво-бялата пепел - забрава.
 
Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.
 
 
Любов
 
Любов забравена, изтляла,
дойде при мене тази вечер,
и балната си рокля бяла
тя бавно, нежно разсъблече.
 
Целуна ме със устни бледи,
докосна ме с ръка ефирна...
Посред поля от слънчогледи
отдаваше ми се безспирно.
 
Заспахме двама уморени
когато слънцето прогледна
в треви уханни и зелени
след срещата, уви, последна.
 
 
 
Дете
 
Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте!
 
Извори на красота
са очите на дете.
Греят те като звезди
вечер в тихите води
на Безкрайното море.
 
Във очите на дете
обич чиста се чете...
Всичко ново е за тях;
няма зло и няма грях
във очите на дете...
 
Колко много красота
е донесла любовта
във очите на дете!
Там цъфти и там расте
като цвете Вечността.
 
 
 
Блудница
 
Давай, отивай, ти - блуднице -
с онези порочни деца
там, във греховната лудница
от демони зли без лица.
 
Там, дето страстите огнени
попиват във твоята плът...
Там, дето мисли и спомени
във черния мрак се топят.
 
Тръгвай, отивай, ти - клетата -
при своите адски чеда,
щом си решила на псетата
да хвърлиш ти свойта душа.
 
Пролет
 
Влюбен съм, а вън е пролет
и душата ми - красива птица -
прави първия си полет
над поля от ръж и от пшеница.
 
Влюбен съм, а вън е пролет
и сърцето ми - прекрасно цвете -
цъфва и за дъжд се моли
да умие скоро цветовете.
 
Влюбен съм, а вън е пролет
и пробужда се гората цяла -
листи тихичко шумолят,
а тревата пак е избуяла.
 
Влюбен съм, а вън е пролет...
Смехът лекува
 
 
Толкоз болка има по света,
но и много красота!
Потекат ли сълзи по страни
избърши ги и се усмихни -
смехът лекува.
 
И дори животът да е лош,
и да нямаш пукнат грош,
усмихни се и махни с ръка -
няма винаги да е така.
Не го умувай.
 
Ако сам останеш и боли,
и в душата сняг вали,
не унивай, не тъжи, а знай -
щом се бориш и вървиш докрай
светът ликува.
 
Толкоз болка има по света,
но и много красота!
Потекат ли сълзи по страни
избърши ги и се усмихни -
смехът лекува.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ТРЕТИ ЦИКЪЛ:
БЕЗПУНКТУАЦИОННИ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
твойта красота опива
мила малка самодива
твоите очи красиви
твоите коси червени
палят силен огън в мене
твоите очи красиви
пълни с светлина и живи
 
твойте пръсти бели нежни
маниерите небрежни
твоите очи безбрежни
твойте ириси зелени
палят силен огън в мене
твоите очи безбрежни
страсти палят безнадеждни
 
 
 
***
 
 
котето ми даде коте
тримесечно бе то
сиво палаво мъниче
подари ми туй момиче
родено сякаш за любов
 
котето ми даде коте
с игриви две очи
обич в моя дом донесе
тази мъничка принцеса
и болката така смекчи
 
котето ми даде коте
със белички зъби
с тях дано в сърцето рана
не отвори то голяма
не няма няма 
може би
 
 
котето ми даде коте
и сега не съм самотен
 
 
***
 
 
 
 
 
 
нежно бяло птиче
ти душата ми разтапяш
прелестно момиче
виж листата капят
виж листата капят
идва есента
с нея песента
тиха непозната
тиха непозната
хубава жена
пее песента
нежна и позната
нежна и позната
в есенна позлата
 
***
 
красива прелестна девойко
копнея аз да те докосна
как искам аз да те прегърна
тeб малко бяло птиче
с ръцете си да те обгърна
ти любовта у мене върна
прекрасно хубаво момиче
нежно като теменуга росна
 
ела девойко мила и красива
ела с любов ще те загърна
как искам аз да те прегърна
косите ти да милвам
очите ясни да целуна
със тебе искам да танцувам
всяка нощ 
под светлината сребролунна
 
ела девойко и сбъдни мечтите
да бъдем радостни честити
от днес 
до края 
на нощите и дните
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ЧЕТВЪРТИ ЦИКЪЛ:
ЛЮБОВНИ
 
 
 
 
 
 
 
 
Дете (По Яворов)
 
Дете.
Ти си чиста и невинна.
Ти не знаеш що е грях.
На петнайсет си години.
И от близост те е страх.
 
Дете.
Във душата ти искряща
цвете хубаво расте.
Във очите ти горяща,
детска обич се чете.
 
Детска обич се чете
във очите ти горяща.
Роза алена расте
във сърцето ти цъфтяща.
Дете.
 
Ти си бяла, чиста, нежна,
като пролетния сняг.
Любовта ти ме извежда
от гъстеещия мрак.
Дете.
 
***
 
Боже, колко си красива!
Всяка дреха ти отива.
Ти, прекрасна самодива,
с нежността си ме опиваш...
 
Боже, колко си прекрасна!
Във сърце - открита рана.
Боли и нивга не зараства,
но чакам кротко да пораснеш...
 
Ти, Прекрасна, с поглед ясен;
от приятелство -
в любов прерасна
и сега таз рана прясна
във душата ми зараства.
 
Боже, колко си прекрасна!
 
 
 
Вяра, Надежда, Любов
 
Вяра, Надежда, Любов,
твоето име е богослов,
твоето име от мрака извежда,
твоето име носи Надежда!
 
Вяра, Надежда, Любов,
и за Нея съм вече готов,
с твойта усмивка Зората проглежда,
усмихни се за мене, Надежда!
 
Вяра, Надежда, Любов,
аз копнея да давам любов,
позволи да отдам тази нежност,
допусни ме до тебе, Надежда!
 
Любов ли е?
 
Любов ли е когато чувстваш, 
че душата ти е само нейна?
Любов ли е когато можеш
да потънеш във очите нежни?
 
Любов ли е когато искаш
само да сте много близо?
Любов ли е когато няма
за тебе друга на Земята?
 
Любов ли е когато чувстваш
сърцето ти да бие лудо?
Любов ли е когато виждаш
само нея в бъдещето свое?
 
Ако любов това е,
значи аз съм влюбен...
И не искам нищо друго!
 
 
***
 
 
Изтръгни сърцето от гърдите,
защото болката гори ме
и текат като реки сълзите
задето няма да те имам...
 
 
 
 
 
Богиня
 
Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и обикнах тази самодива
и искам само тя да е щастлива.
 
Срещнах аз момиче, красиво като птиче
и се влюбих до полуда
в тези два прекрасни изумруда.
 
Срещнах аз съдбата, разтворих си душата,
тя разцъфна - нежно цвете
щом докоснаха се първи път ръцете.
 
Срещнах тебе, мила, и ти ми даде сила,
сила нечовешка и огромна
и душата ми за теб си спомни...
 
Срещнах аз богиня с очи зелено-сини,
и дори когато си отива,
аз искам само тя да е щастлива.
 
 
Искам само...
 
 
Искам само да те гушна...
Думи мили да ти шушна -
там, във кулата въздушна.
 
Искам само да помилвам
аз косите ти красиви -
те така ме обезсилват...
 
Искам да сме близо двама,
нищо между нас да няма
и да те прегръщам само...
 
Искам само да те гушна...
Но не бива. И аз няма...
Не бъди тъй добродушна.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наркотик
 
Гласът ти е наркотик,
който навлиза в кръвта ми
и обърква всичко по пътя си...
Смехът ти - детски чист,
забива остриета в душата ми...
А очите ти, очите ти...
Очите ти пленяват,
те карат ме да виждам
Вселени
в душата ти кристална,
вселени 
в две очи синьо-зелени...
В две очи зелено-сини
мога да се взирам аз
години;
мога да потъна в тях -
градини,
пълни с пролетни цветя...
картини...
Заведи ме, заведи ме
у дома.
 
Десет
 
Часът е десет.
Навън е студ и мрак.
Седя унесен...
Във спомен скъп и драг.
 
Случайна среща
със твоя клас.
Говорех нещо
с уверен глас
и много вещо.
 
А после в нета
невинен чат.
Ти бе приета
в клуба завчас.
Начало - пети.
 
 
Минава десет.
Навън е мрак и шум.
Аз слушам песен...
Далеч е моят ум.
 
Умът ми е при теб.
И винаги ще бъде.
Макар да си дете.
Макар да ме осъждат.
Не ни разбират те.
 
Светът е много лош...
Душата ми е твоя
във бедност и разкош.
Дали ще бъдеш моя -
до мене ден и нощ?
 
 
Отмина десет.
Навън искри валят.
Съвсем отнесен...
не съм на този свят.
 
Сега съм с теб навън.
А вън е топло лято,
прекрасно като сън.
Ръцете ни са сляти;
гласът ти - сладък звън.
 
Сега сме само двама.
Прегърнати лежим.
И нищо друго няма...
Бленът е постижим!
А другото - измама!
 
 
Хайде с теб
 
Хайде с теб на топло да се сгушим!
Цяла вечност мога да те слушам...
 
но може да мълчим, да не говорим;
светът навън е толкова просторен,
 
а ние тук на тясно сме се свили,
като мишлета две със тебе, мила...
 
Хайде с теб на топло да се сгушим...
Цяла вечност мога да те слушам!
 
 
 
 
 
 
 
 
ПОЕМИ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Поема за нежността
 
 
Защо ти пиша туй... не зная вече -
толкова вода изтече
откак те зърнах първи път, 
а очите ти все тъй блестят...
(Но стига, стига с тез очи, 
сега, езико, замълчи!).
Май мина веч една годинка
от срещата в оназ градинка,
където всичко се реши за мен
и бях от теб завинаги пленен.
(Ако прозявката, читателю, 
едва сподавяш в този миг, 
тоз увод ако искаш прескочи, 
ако пък не - чети внимателно.)
И какво след цялата година? -
срещнахме се ний, и се разминахме...
Това, разбира се, е с две-три думи, 
а какво се случи точно помежду ни
за да разберете вие по-добре
ще бъдат нужни доста редове:
В началото ми беше интересна -
Кое е туй момиче?
Защо е тъй различна?
И тъй странно се облича...
Какво ли тя обича?
И какво ли я привлича?
После... нещо в тебе ми хареса.
Ах, бога ми, и днес не зная още
защо понякога се будя нощем
и не мога после да заспя,
защо унесено се вглеждам
отвън в зелените листа
и името ти аз шептя...
И сърцето ми е пълно с нежност.
И, бога ми, не зная също 
защо ме радостта обгръща
когато близо съм до теб
и жадно пия твоите очи, 
а ти замислено мълчиш, 
защото още си дете...
Дете си ти и не желаеш
"велики тайни" да узнаваш, 
а искаш само още миг
да се смееш, да копнееш,
да цъфтиш и да живееш
още миг преди... преди...
Дете си ти и се страхуваш
да разбираш, да чувствуваш -
като цвят да се разлистиш
в плен на поривите чисти...
 
И не искаш... да си близка.
 
Дете си ти, а аз копнея
да погледна в теб, да видя Нея, 
до душата ти да се докосна
нежна като теменуга росна,
великото във тебе да открия
и на света да го разкрия...
Но защо ли да те лъжа всъщност,
друго, друго май ми е насъщно, 
туй причина само е частична -
истинската е... така различна...
Заради нея боря се безсмислено, 
заради нея действам необмислено
и всеки път се радвам искрено
когато се отрони някой камък
от стената, която строиш ти сама
(срещу хора чужди и срещу света),
но това се случва толкоз рядко...
(и често пада върху моята глава)
Сценарият е друг обикновено -
говоря плахо аз и откровено
на... стената тежка и огромна.
По-напред и да съм бил... не помня.
И се блъскам, и се блъскам в нея,
и на слабостта си аз се смея.
Ах, не мога иначе, прости ми -
отвъд тъй искам да премина!
 
Просто искам... да си близко.
 
Но скоро хваща ме умора
и преставам да се боря...
Забравям, заравям тогава
чертите, очите кафяви
ръцете, сърцето и всичко
отричам, разкъсвам, съсичам.
И се умирявам...
Без мисъл, без чувство, без плам -
добре, най-добре ми е сам.
Но уви... 
когато забравям почти...
(ах, тез очи, пак тез очи!)
смирено се връщам отново
и почвам борбата наново.
Ден... след ден... след ден...
А когато, от теб огорчен,
се отново от всичко отчая,
и угасне надеждата в мен,
че ще дойде на мъката края,
аз пак мечтая... за последно
само да те зърна аз 
и да чуя твоя глас.
И сърцето ми е пълно с нежност. 
Но допуснала си ти един човек
зад стената ти да бъде с теб.
Научихте ме вие двете с нея, 
как за друг до тебе се живее, 
как със него да се смееш,
да скърбиш и да копнееш.
И разбрах тогава аз, че можеш
ръката си във чужда да положиш,
мечтите си със друг да споделиш
и всичко тайно да му довериш...
(Двете с нея толкоз близки сте, 
че приемаш даже грижите, 
които с дните нижат се.)
Доверие на нея имаш само,
и на крехкото u рамо
глава спокойно свеждаш ти
и притваряш сънено очи...
тогаз ръката ти - отпусната небрежно
намира нейната ръка
и всичко е така... така...
така е просто и красиво, 
така е искрено и мило...
така... така... така...
косите ти като река
докосва бавно с устни тя
и те целува с майчина тревога...
(И те целува тя, 
а аз не мога!)
тогава сплитат се ръцете ви
и ти като дете притихваш, 
и в съня си кротко се усмихваш...
А сърцето ми,
сърцето ми е пълно с нежност.
 
Май мина веч една годинка
от срещата в оназ градинка...
Мина май, че и премина, 
и още толкова ще мине, 
а ние пак ще се разминем...
Ще стоиш ти скрита зад стената
а аз пред нея пак ще те очаквам...
без мисъл, без чувство, без плам, 
самотен, убийствено сам,
крепящ се на една надежда
тънка, тънка като струна.
И сърце, преливащо от нежност.
Но стената...
Стената стои помежду ни, 
стената, излята от думи.
Бутни я! Строши я стената!
Разкрий, отвори си душата -
лъчиста, красива, разлистена.
Не казвай, че туй е безсмислено,
не казвай, че туй е излишно, 
не казвай, че там няма нищо...
Не казвай... Не искам да слушам.
Грешиш. 
В песента ми ти се вслушай 
помисли и помълчи.
Дали е толкова безсмислено?
Дали са чувствата неистинни?
Дали съм заблуден, или греша;
дали откриваш капчица лъжа
дотук в това, което ти изложих?
Дали не ме боли
за тебе, Натали?
Това е невъзможно!
 
Но дори така да ти изглежда, 
дори да не повярваш в мойте думи, 
дори стената да остане помежду ни...
Това отново нищо не променя -
ще си остане същото за мене:
един след друг ще си минават дните,
а аз ще чакам все тъй упорито.
Сломил желания, копнеж и воля,
крепящ се само на една надежда
невидима и тънка като струна, 
все теб ще чакам и ще моля... 
Защо ли?
Сърцето нека отговори...
Сърцето ми, преливащо от нежност.
 
Защо ти пиша туй... не зная вече
та ти си толкова далече...
 
 
Поема от женска гледна точка
 
Във влака първата ни среща
след много време
премина и без страст гореща,
и без проблеми.
 
Получи поща виртуална
и мойто име,
и викнах подир теб банално:
"Хей, потърси ме!"
 
Писмото ти - признавам - мило
ме изненада.
Във него писа ти, че сила
съм ти предала.
 
Дотук добре. Но среща втора
от мен поиска.
Помислих как да отговоря
и съгласих се.
 
Дотук добре. Но не престана
ти със писмата.
Написа стих, красив и странен,
и ми го прати.
 
Във влака втората ни среща
бе пак случайна.
Изчака с мен ти час и нещо.
Загатнах тайна.
 
Дотук добре. Но май не схвана,
че нямам време.
И още стих... и в скайп... и стана
за мене бреме.
 
И пак добре. Издържах някак.
Май от учтивост.
Но чак такава нужда нямах
от твойта близост.
 
***
 
Поиска честност...
Това е лесно:
 
Не искам тайни за теб да зная!
Не искам свои да ти призная!
 
Така ми писна да настояваш!
Дотук дойде ми - не ме познаваш!
 
Хей, освести се, не ме притискай!
Осъзнай, човече, какво изискваш!
 
Не искам връзка, така ти казах!
Не си ми близък - май ти показах!
 
Дотука беше! Търси си друга!
Не искам вече от теб услуги!
 
 
***
 
Допуснах много, 
премного грешки.
Да го призная... 
е тъй човешко.
 
Бе малко рязка, 
но те раздразних
с това звънене 
тъй безобразно.
 
И съжалявам, 
че те ядосах.
Сега покорно
аз кръста нося.
 
Не искам нищо
от тебе вече.
Туй що ми даде
ще помня вечно...
 
 
Поема за Бога и Царя
 
- Унищожавам и създавам аз Вселени!
Кой си ти, нищожен смъртен,
дръзнал да се мери с мене?!
- Аз цар съм на могъщо царство,
на дракони убиец, на вампири;
не зная подлост и коварство!
- Аз живея във недрата на звездите,
на Квазарите далечни господар съм,
две черни дупки нося във очите!
- Стига думи празни, във двубоя
ще се срещнат волите ни само -
за сърцето на Любимата се борим...
- Безумецо, недей се хвърля
в бой неравен с Боговете,
ти си само жалък смъртен!
- Смъртен аз съм, но моята Любима
ми дава сила с любовта си,
теб накрая с воля ще надвия!
 
 
Хиляда дни и нощи бореха се двама -
Цар и Бог със воли несломими,
за сърцето на прекрасната им Дама,
която бе на двама им любима...
 
Когато се пречупи волята на Царя,
Богът се засмя и го запрати
там където Вечен огън се разгаря,
на дъното на Бездна непозната.
 
Отиде сетне той при своята Любима,
със сърце в ръка пред нея коленичи:
- Прекрасна моя, със нищо несравнима,
вземи сърцето ми, защото те обичам!
 
Но тя погледна го със сълзи във очите:
- Защо погуби го, Чудовище проклето!
Само него, никой друг аз не обичам!
Не желая нито силите ти, ни сърцето!
 
 
Тогава Богът разгневи се,
звезди избухната из цялата Вселена:
- Прекрасна моя, помисли си,
ще бъдеш вечна и безсмъртна с мене!
 
А тя погледна го с насмешка
и със шепот леден каза му тогава:
- Не разбираш любовта човешка,
тя животи не отнема, тя спасява!
 
Дано харесваш Вечността студена,
тя празна е, от любовта лишена!
 
Не можеш никого със сила груба
да принудиш ти да те обича.
Можеш на мига да ме погубиш,
но в тебе аз не ще се вричам...
 
че съдбата с тебе по е тежка,
от отредената съдба човешка!
 
 
- Ах, огън на звезди целебен!
Душата излечи ми болна!
Любовта й тъй ми е потребна,
но не принудена, а волна!
 
 
- Какво да сторя? Трябва да го върна -
нейният любим от Пропастта безкрайна!
 
 
Тъй сторил Богът, след това прегърнал
Любимата, прозрял Велика Тайна...
 
 
 
 
 
 
 
 
Поема за ловеца и самодивата
 
Вървял ловец в гори вековни -
в треви обрасли и във храсти,
с дървета стари и огромни...
 
Бил той ловец добър и силен,
не знаел страх, човешки страсти
душата му като бокал не пили.
 
Дълбоко във гората птички
подемали красиви трели,
жужало и трептяло всичко...
 
Но звук един в далечината
се чул и всички птици спрели,
замлъкнала във миг гората...
 
Това бил глас на самодива,
която пеела в потока...
А те - божествено красиви -
 
вървели из гората голи...
Подлъгвайки те тъй жестоко
овчари и ловци без воля
 
убивали ги те, ядяли
сърцата им туптящи още,
когато някой пожелал ги,
 
и устните им щом докоснел...
 
- Назад, чудовище ужасно! -
насочил пушката Ловецът. -
И махай се! - повторил гласно,
видял в косите й венецът.
 
- Не съм чудовище, човеко,
не се страхувай ти от мене,
аз още съм дете и нека
у теб съмнение не дреме,
 
че ще постъпя с теб жестоко,
виж във косите ми венецът -
той значи ясно, че не ме е
докосвал никой. Ти при мене
ела - тъй бистър е потокът,
не ще те нараня...
 
Ловецът
я гледал смаян, обезсилен
от красотата и гласът й,
и към нея той пристъпил
с отпуснати душа и жили...
 
Докоснали се устните, телата
им в едно за миг се слели...
погълнала ги двама тъмнината.
 
 
Когато сутринта очи отворил,
до него ромолял потокът,
а в крака му силна болка,
го карала да стене...
 
- Това ти е от мене! -
една змия до него свита,
във ярки цветове обвита,
със глас човешки проговорила. -
 
Аз съм Зевс - могъщ и силен!
Ти, Ловецо, си от мен ужилен!
Отровата ми е в кръвта ти вече,
не можеш скри се никъде, човече...
 
От днес си прокълнат вовеки,
отровни са за всичките човеци -
потта, сълзите и кръвта ти,
и ще расте със времето страстта ти...
 
И знай, отровна е кръвта ти
дори за самодивите безсмъртни.
 
- Защо го правиш, Зевсе, всемогъщи,
защо във мрак душата ми обгръщаш?
 
- Защото ти, нещастен смъртен,
дръзна нещо мое да отнемеш!
Самодивата, с която сля се
бе на мен обречена вовеки...
 
 
И тръгнал той по прашните пътеки...
 
 
Половин век скитал се Ловецът,
без близки, приятели и без любима,
сам-самичък... тънък бил живецът
му, но здрав като стомана несломима.
 
 
Случайно минал през гората съща,
в която бога с силата могъща
го бе обрекъл вечно тъй да страда...
 
- О, ти, Гора... ида аз от Ада,
но твойта хубост ме прегръща!
Твойте листи галят ми душата,
твойте песни ме обгръщат!
 
- Не е гората туй, Ловецо! - 
глас познат му проговорил -
това съм аз, на която ти, подлецо,
преди години зло ужасно стори!
 
Целуни отново мойте устни
и твоите животът ще напусне!
 
- О, създание прекрасно!
Нима си ти? Недей... опасно
е дори да ме докосваш,
а мойта кръв отрова е за тебе,
ако това така не беше,
отдавна да съм те подирил
да сложиш край на мъките ми вечни...
 
- Какво говориш, ти, човеко жалки,
отпускам ти живот... макар и малко.
Кой тъй ужасно те излъга?
 
- Сам Зевс, на змия престорен,
преди години много ме ухапа,
на сутринта след случката в потока.
 
- О, Съдба, ужасна и жестока!!!
Не Зевс, а горски дух нещастен
се беше влюбил в мен! Той няма
такива сили. Излъгал те е подло!
 
- Уви, сега е вече късно,
не може нищо да се стори,
освен живота да прекъснеш,
щом няма в мен отрова!
Целуни ме ти отново, мила,
половин век след като те имах,
нека се отпуснат мойте жили,
целуни ме искрено, Любима...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Contents
ЕДИНСТВЕНА НЕПОВТОРИМА 1
КАТАРЗИС 3
Аз тебе чаках... 4
В очите пъстри... 4
Верена 5
ПЪРВИ ЦИКЪЛ: 6
НА ПРИЯТЕЛИ 6
На една приятелка 7
На една актриса 7
На друга приятелка 8
А беше толкоз млада... 9
Алкохоли 10
На един приятел 11
На Васко 11
ПОЗДРАВИ - НЕПЪЛНИ СОНЕТИ 12
На една срамежливка 15
ВТОРИ ЦИКЪЛ: 16
СИМВОЛИЧНИ 16
Огнената 17
На едно мишле 17
Самота 18
Любов 18
Дете 18
Блудница 19
Пролет 19
Смехът лекува 20
ТРЕТИ ЦИКЪЛ: 21
БЕЗПУНКТУАЦИОННИ 21
ЧЕТВЪРТИ ЦИКЪЛ: 24
ЛЮБОВНИ 24
Дете (По Яворов) 25
Вяра, Надежда, Любов 26
Любов ли е? 26
Богиня 27
Искам само... 27
Наркотик 28
Десет 28
Хайде с теб 29
ПОЕМИ 30
Поема за нежността 31
Поема от женска гледна точка 34
Поема за Бога и Царя 36
Поема за ловеца и самодивата 38
 

Коментари   

 
0 #4 Tammara 14-03-2016 03:09
Hello to all, it's actually a pleasant for me to go to see this website, it consists of precious Information.

Also visit my web site RayZCrehan: http://clasificadosmundi.com/author/kathiesomer/
Цитиране
 
 
0 #3 Antonio 12-03-2016 08:55
Hi, I think your web site could possibly be having browser compatibility problems.
Whenever I check out your website in Safari, it appears fine however, when opening in Internet Explorer, it's got some overlapping issues.
I merely wanted to supply you with a quick heads up!
Besides that, excellent website!

my web blog - StasiaQIsner: http://diyetisyentubaturkut.com/component/k2/author/1818
Цитиране
 
 
0 #2 Travis 10-03-2016 09:23
That is really fascinating, You're an excessively professional blogger.

I've joined your rss feed and sit up for in the hunt for extra of your
fantastic post. Additionally, I've shared your web site in my social networks

Also visit my blog DeniseJHoyer: http://moveissilva.com.br/?option=com_k2&view=itemlist&task=user&id=660710
Цитиране
 
 
0 #1 Bert 07-03-2016 09:35
Good info. Lucky me Recently i found your blog by accident (stumbleupon).
I've book marked it for later!

my webpage: RhodaHSeeger: http://www.justegypttours.com/?option=com_k2&view=itemlist&task=user&id=359262
Цитиране
 

Добавете коментар


Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved