Спечели с нас!

image
image
* *
image image

Интересно на книжния пазар през юли - I част

Разбира се, освен посочените девет книги, има още доста интересни на книжния пазар, но засега ще се спрем на такива, чиято тематика напоследък пренебрегваме. Заглавията са разнообразни и запомнящи се, кориците - атрактивни, или поне повечето, а анотациите веднага хванаха вниманието ни. Хубавото е, че сред авторите има доста познати, а и такива, с чието творчество тепърва ще се запознаваме. Определено книгите вече са в задължителния ни списък за четене, който расте с всяка изминала секунда.

Информация за книгите:

 

Й. Йовков - Жетварят

Религиозните мотиви в "Жетварят" предопределят и съдбата на повестта след 1944 г. – елегантно я заобикалят.

Съвременният прочит на "Жетварят" ни припомня: "Залови се за мъжка работа и не се бой... А хора и приятели сме – ще се приглеждаме, ще си помагаме!"
 

Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава споделя за "Жетварят" Йордан Йовков пред проф. Спиридон Казанджиев. Изразява и удовлетворението си от изясняването на основната идея в повестта: "отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността", като „неделима спътница на работата".

 

Йордан Йовков пише "Жетварят" в Добрич и Варна през 1918–1919 г. Повестта е издадена за първи път през 1920 г. от софийското книгоиздателство "Образование". При работата си върху нея вероятно използва свои непубликувани разкази с битова тематика, създадени в Добруджа преди войните. Към "Жетварят" се връща отново, когато се решава да го преиздаде през 1930 г. Преработката е доста мъчителна: "Трябваше да се запази общата постройка, да се помиря с някои недостатъци, органически за произведението, които не можех да отстраня; трябваше да намеря точно ония места, които трябваше да се запълнят с нови моменти; новото трябваше да се даде така, че да не личи, та който чете книгата сега, да мисли, че е била такава и в първата й редакция. Едно пресмятане и съобразяване, което напомняше твърде много работата на архитекта."

 

Иън Макдоналд - ЛУНА

Луната иска да те убие. И има хиляда начина да го направи. Жестокият студ на вакуума. Смъртоносните дъждове на радиацията. Задушаващият прах, по-стар от Земята. Все по-крехките ти кости.
А може и да не ти останат пари за вода. Или въздух. Или просто да застанеш на пътя на един от Петте Дракона – корпорациите, които властват над Луната и управляват изобилието u от ресурси и възможности. Но ти ще останеш – защото Луната може да те направи по-богат, отколкото някога си си представял.
Адриана Корта е на осемдесет години. Семейството u управлява Корта Хелио. Заедно са оцелели през кървавите корпоративни войни и опасния период на мир, който ги е последвал. Но сега този мир се разпада. Адриана може да умре, но няма да се остави да я убият?– нито съперниците u, нито Луната.
И каквото и да се случи с нея, Корта Хелио няма да загине.
Новият роман на Иън Макдоналд е един вълнуващ, кървав епос – фантастика, на чиято сцена мерят сили коварни магнати, влиятелни матриарси и космически Кръстници. Оставете се на тази изпълнена с живот картина да ви пренесе в един опасен свят, където между живота и смъртта винаги има само една крачка.
 
 
 
 
 
Дамата трябва да беше на шейсет-шейсет и пет години. Гледах я, изтегнат на един шезлонг срещу басейна в гимнастическия клуб, разположен на последния етаж на модерна сграда, от чиито огромни прозорци се вижда цял Париж. Чаках професор Авенарий, с когото от време на време се срещахме тук и разговаряхме за едно друго. Но професор Авенарий се бавеше и аз гледах дамата – сама в басейна, потопена до кръста, тя не сваляше очи от младия инструктор по анцуг, който, изправен над нея, й даваше урок по плуване. Вслушвайки се в напътствията му, тя опря ръце на ръба на басейна и започна усърдно да вдишва и издишва. Правеше това сериозно и прилежно. Създаваше се впечатлението, че от дълбините на водата се разнася гласът на стар парен локомотив. (Днес този идиличен глас е вече забравен и бих могъл да го опиша на онези, които не са го чували, само ако го сравня с дъха на възрастна дама, вдишваща и издишваща на ръба на басейн.) Гледах я, напълно запленен. Бях завладян от сърцераздирателния комизъм на ситуацията (инструкторът също го долавяше и крайчетата на устните му потръпваха), но някой ми каза нещо и отвлече вниманието ми. Малко след това, когато поисках да подновя наблюдението си, урокът беше приключил. Тя вървеше покрай басейна по бански и когато се отдалечи на четири-пет метра от инструктора, се обърна, усмихна се и му махна с ръка. Сърцето ми се сви. Усмивката, жестът бяха на двайсетгодишна жена! Ръката й бе политнала с прелестна лекота. Сякаш ей така, на игра, бе хвърлила на любовника си многоцветен балон. Усмивката и жестът пазеха чара, който лицето и тялото вече не притежаваха. Това бе красотата на жест, удавена в некрасотата на тялото… Почувствах се странно развълнуван. И в съзнанието ми се появи името Агнес. Никога не бях познавал жена, наречена Агнес.
 
 
 
Габриел Гарсия Маркес в интервю за „Гасета де Куба“ през 1988 г.: „Неведнъж съм казвал, че книгата, която ми е донесла най-голямо удовлетворение, е „Няма кой да пише на полковника“. Но след публикуването на „Хроника на една предизвестена смърт“ съм заявявал много пъти, че тя е най-добрата ми книга.“
Още с излизането си през 1981 г. това произведение на световноизвестния колумбиец вдига голям шум. По две причини – заради небивалия тираж на книгата, издадена едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина, и заради нарушеното от писателя литературно мълчание, обявено в знак на протест срещу кървавата диктатура на Пиночет.
„Хроника на една предизвестена смърт“ е битов роман. Но не точно. Той е и криминален роман. Но не точно. Също и психологически роман. Но не точно. И социален роман. Но не точно. И всичките тези неща едновременно.
И преди, и след излизането на творбата, авторът често е говорил за замисъла си и за неговото осъществяване. В книгата диалог „Мирис на гуаява“ на Плинио Апулейо Сото например Гарсия Маркес пояснява, че е чакал трийсет години, преди да напише този роман, защото „… когато това се случи, през 1951 г., фактите ме заинтригуваха не като материал за роман, а за репортаж. Но този жанр бе слабо познат по онова време в Колумбия, а аз бях провинциален журналист в местен вестник, който надали щеше да се заинтересува от случая. … Истината е, че темата не ме завладя, докато не открих, след като го обмислях дълги години, онова, което ми се струва главното – че двамата убийци не са искали да извършат престъплението и са направили всичко възможно някой да ги спре, но не са успели. В крайна сметка това е единственото наистина ново нещо, което се съдържа в тази драма, иначе доста обикновена за Латинска Америка. Другата причина за отлагането беше от структурен характер. Всъщност историята свършва почти двайсет и пет години по-късно, когато съпругът се връща при отблъснатата съпруга, но за мен винаги е било ясно, че краят на книгата трябва да представлява подробно описание на престъплението. Решението бе да вмъкна разказвач – за пръв път това съм аз самият, – който да може да се разхожда както иска напред-назад в структурното време на романа. Или, след трийсет години открих нещо, което много често ние, писателите, забравяме: че най-добрата литературна формула винаги е истината…“
Както споменахме, романът е и криминален (по случая в него се води съдебно следствие). По тази причина нямаме право да кажем предварително каква е основната интрига, за да не убием интереса към нея. Читателят ще я проследи сам от край до край с всички подробности.
Приятно четене!
 
 
 
Чудомир е творческият псевдоним на един от най-значителните български писатели и художници – Димитър Чорбаджийски. Наричан приживе от многобройните си приятели и познати Чудото, той е явление в културата на България.
Чудомир е изтъкнат музеен и читалищен деец, народопсихолог, краевед, преподавател по рисуване, журналист, редактор, общественик, но е познат преди всичко с дарбите си и на писател, и на художник. Неговите над 2 500 карикатури, ескизи, скици, портрети, композиции, хумористични разкази и фейлетони (издадени от него в пет сборника и преиздавани повече от 60 пъти) десетилетия наред са разсмивали цяла България.
 
 
 
 
Върху измъчения образ на нова България, времето непосредно след световната война вдълба най-дълбоката страдалческа бръчка...
Новият роман на Димитър Талев - "На завой", се отнася до същите размирни и мрачни години от нашата съвременност, но за разлика от своите предходници Талев... не съди, не осъжда от своя собствена трибуна. Мъчи се само да изобразява обективно, като търси обяснението и оправданието на дела и идеологии, които понякога се изключват едни други. /Йордан Бадев, 1941 г./
 
 
 
 
О'Хенри е бил богат американски писател на кратки истории, майстор на изненадващите завършеци, който пише за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Обратите, превръщат ироничните и случайни обстоятелства в типични истории на О'Хенри.
 
 
 
 
"Бeзимeннa лyннa coнaтa" e poмaн, koйтo ce poди oт вдъxнoвeниeтo нa eдин мakeдoнckи пиcaтeл kъм Бeтoвeн. Дaвop Cтoянoвckи ни пpeнacя в Aвcтpия в нaчaлoтo нa дeвeтнaдeceти вek.
B тaзи kнигa щe бъдe paзkaзaнa eднa нeпoзнaтa иcтopия okoлo cъздaвaнeтo нa eднa oт eмблeмaтичнитe твopби нa вeлиkия koмпoзитop. Toзи шeдьoвъp имa нeoбиkнoвeнa cъдбa, дokaтo нeйният aвтop e пpeминaл пpeз нeycпexa дa въpнe cлyxa cи и cъcтoяниятa cи нa лyдocт и ekcцeнтpичнocт зaпoчвa дa paзkaзвa  чacт oт cпoмeнитe cи cвъpзaни c интимнитe мy пpeживявaния c Aнтoния Бpeнтaнo, koятo e билa oмъжeнa блaгopoдничka и c Aнтoния Бpeнтaнo koятo e билa ceдeмнaдeceт гoдишнa нeгoвa yчeничka.
Дaвop Cтoянoвckи paзkaзвa kak koмпoзитopът e пиcaл любoвни пиcмa нa пъpвaтa cи любимa, в koитo я нapичaл Бeзcмъpтнa любимa и kak e пocвeтил cъздaвaнeтo нa вeлиkaтa cи coнaтa нa kpacивaтa yчeничka. Teзи двe любoви и cпoмeнитe зa тяx ce okaзвaт cпaceниe зa гepoя oт "Бeзимeннa лyннa coнaтa". Toй ycпявa дa ce пpeбopи c дeпpecиятa и жeлaниeтo cи зa caмoyбийcтвo, въпpekи, чe cлeд paздялaтa c eднaтa дaмa нa cъpцeтo мy, тoй ce paзбoлявa oт cифилиca винoвeн зa глyxoтaтa мy.
"Бeзимeннa лyннa coнaтa" e poмaн нaпиcaн мнoгo oпиcaтeлнo, дeйcтвиятa в нeгo ce лyтaт мeждy xapakтepa нa kлacичecka литepaтypa и cцeни нa пopнoгpaфия.
 
 
 
 
Първоначално книгата беше замислена като... антиутопия е може би най-близкият термин. Двама души, които нямат нищо общо помежду си- единият професионален пътешественик, а другият - заклет домошар - се срещат съвсем случайно. Кой знае защо, може би в резултат на временна нестабилност в пространство-времевия континиум, двамата започват едно фантастично, невъзможно пътешествие.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Вход / Изход

Търсене

Книги от български автори

image image image image image image image image image image image image image image image

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved