Да се почерпим с “Кървава малага”


 

Кървава малага” е като пейзаж , затворил на преден план в пространството и времето лица, сцени, истории и съдби , украсени с фон от легенти и предания за траките и тяхната роля в появата на виното.

На пръв поглед ставаме участници в съвсем нормална обиколка из няколко кътчета в България, но това е само предпазна обвивка. Движейки се бавно по повърхността й, тя ни придърпва неусетно, като водовъртеж, към ядрото на събитията и ни подготвя плавно за предстоящия взривоопасен екшън. Авторката скита из различни краища на страната като ни показва плетеница от живи картини, щрихи от живота и бита, скриващи моментните, но ярки проблясъци на тайни и мистерии, на игри, машинации и кръвопролития, с фатални последствия. Отличното подреждане на думите и обличането им в пурпурен цвят и звук, вдъхновяващи емоции и усещания, превръщат книгата в една прожекция – плетеница от бит и търговия, бизнес, любов, кръв и пари, окъпани в неспирно леещо се червено вино.
Книгата сякаш пулсираше в ръцете ми, като живо същество и изпращаше сигнали на опасност, гъделичкащи напиращото в мен любопитство.
Бях очарована от факта, че историята стартира в моя роден град – Пловдив.За жалост не мога да се съглася с авторката, Боряна Дукова, че градът все още представлява описаното от нея райско кътче със собствен ритъм и обаяние. Наред с цялата колекция от очарователни, но занемарени забележителности, градът притежава и достатъчен запас от оглушителен шум и лепкава мръсотия, а хората са дружелюбни предимно когато надушат чужденец.
Но нека се върна към романа.Остана само да коментирам възможно по-стегнато героите, които наистина притежават прецизни характеристики.Съгласна съм с оценката на преподавателката от Пловдивския университет, въпреки че до последно се чудех дали Ирина изобщо притежава и зрънце находчивост, или наивността и любопитството й са единствените й пътеводители към всяка отворена врата зад която се крие кошмарна тайна, част от пъзел с безброй пукнатини.Може би това е плюс за историята, защото надгражда и без това планината от мистерия, която заплашва да изпрати лавина от догадки и въпроси, на чиито отговор читателя се натъква, обикновено, съвсем ненадейно.

Изпитах леко съжаление към главната героиня, която по думите на майка й е пълна неудачница.Не само е останала без престижна работа, след неприятен, почти завършил със затвор случай от миналото й свързан с картини – антики, но и без да иска влиза в бърлогата на лъва.Да не говорим ,че хич не й върви в любовта, малкото мъже, с които се забърква са  женени или се интересуват повече от кариерата си, отколкото от нея, или пък са женени и се занимават с не съвсем чисти сделки.При все това, Ирина, все пак е напълно наясно с положението си и лишеното от блясък бъдеще , което я очаква, ако не спре да си губи времето с преводи и пътувания.Макар с известни компромиси от нейна страна тя не губи оптимизъм и посока.

Второстепенните герои, поне за мен, бяха далеч по-интересни и доставяха пъстротата и подгряваха динамиката на действието.Боряна Дукова се справя доста ловко при описанията на гъстите взаимоотношения между персонажите с поддържаща роля и тяхната надпревара за надмощие в множеството машинации и клопки.Дори, на пръв поглед, безличните г-н Тонев, баща и син Димови, всъщност спомогнаха доста за да добия представа за света на бизнеса.
И да не забравя да спомена участието на испанците, чиято слава на страстни натури ги предхожда и придава щипка романтика и авантюризъм на историята.Така и не разбрах какво точно привлече Ирина към Рене (ако правилно си спомням името), а след това и към Мигел.Дори сбърчвах нос при всяко описание на дълбоко врязващите се бръчки около очите му.Да речем ,че ги е намерила за привлекателни и особено чаровни.Ала тези испанци са изтъкани от тайни, повече на брой,отколкото са очарователните страни на характерите им.
Ирина се оказва в центъра на заплашващи нейния, и не само, живот планове, чиито пионки са българите, а дърпащите конците – пленителни испанци.Е, не бих определила дон Пако като пленителен, но пък сравнително добре си играеше картите до последно.

Факт е ,че книгата беше динамична, диалозите се водеха като по време ва фехтовка, а хумора беше на ниво.Давам оценка 4/5 на книгата, въпреки ,че не съм сигурна точно какво не ми допадна.Може би не ми се понрави факта, че имаше повече отрицателни герои от необходимото, или пък ми се щеше авторката да се спре по-задълго в Пловдив.

Добавете коментар


Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved