“Закуска в Тифани” - Рес

 

I want to still be me when I wake up one fine morning and have breakfast at Tiffany’s.

 

След като приятелите ми ме обвиняват постоянно в невежество (не съм гледала едно деветдесет процента от филмите, които смятат за класики), реших, че “Закуска в Тифани” е добро начало на ограмотяването ми. (Добре де, истинската причина е тази песен, която не мога да си избия от главата. Страхотна е и винаги докарва усмивка на лицето ми. *танцуващо човече*)

 

 

Филмът е съвсем (не)обикновен. И без никакви усилия ме увлече именно с на вид простичката си концепция, под която се крият всъщност сложни персонажи и много чувство. Уморих се да гледам кофти актьорска игра с кофти сюжет (или дори липса на такъв) и този филм си е глътка свеж въздух. Отсега предвиждам, че това не е последният път, в който ще го гледам.

 

Както става обикновено, когато някой филм, правен по книга, ме впечатли, съвсем естествено е да прочета и книгата. (Аз лично намирам тази стратегия за по-работеща, макар самата аз обикновено първо да чета книгата.)

 

През цялото време, докато четях съвсем кратката “Закуска в Тифани”, се усмихвах. Защото чувах в ума си гласа на Одри Хепбърн при всяка дума на Холи Гоулайтли. Истински страховита роля за Хепбърн, можете да разчитате на филмовия критик в мен. Дори да не прочетете книгата, филмът е задължителен.

 

Be anything but a coward, a pretender, an emotional crook, a whore: I’d rather have cancer than a dishonest heart. Which isn’t being pious. Just practical.

 

Обратно към книгата:
Холи е изтерзана деветнайсетгодишна девойка, която намира своя начин да се справи с живота – живее в свой собствен свят, който омайва с лекотата на дишането; а на визитката й е изписано просто пътуване. Не се застоява и се възползва от всеки миг, без да се обвързва с каквото и когото и да било. Има котка, на която не дава име именно защото не си принадлежат, и едничкото, което е способно да я извади от най-лошото настроение, е Тифани. Всички я смятат за побъркана, но в същото време са запленени от чара й и измислиците, на които тя вярва истински.

 

Холи не прилича на никой друг персонаж, за когото съм чела. “Закуска в Тифани” е толкова добра именно заради Холи – истински гениално изваян литературен образ. Една неопитомена птица, която не можеш да вкараш в клетка дори да отдадеш живота си на тази цел.  Днес е тук, утре я няма. Прави неща, подтикната от факта, че никога не го е правила. “Ще се омъжиш ли за мен? Разбира се, никога не съм го правила.” Това е отговорът й за всичко. Ако Холи вярваше в поставянето на определения за човек, тя би се нарекла авантюристка. Но тя е много повече от това.

 

It’s only: why should I waste a perfectly fine ticket? Already paid for? Besides, I’ve never been to Brazil.

 

(Това, което ми хареса най-много в книгата, е стилът на писане на Капоти. Нито за миг не си помислих, че Холи е измислена. Убедена съм, че някъде там, по времето на господин Труман, тази Холи – независимо дали се е казвала по този начин – е пръскала уникалността си из света и го е заразявала с оптимизъм и жажда за живот.)

 

Холи Гоулайтли е толкова очарователно глупава, че е способна да се забърка с мафиот, да предава кодираните му съобщения, без дори да разбере, а при залавянето му да твърди, че не разбира защо му лепват всички тези обвинения – та той е изключително мил стар човек. В реалния живот Холи Гоулайтли би била истински кошмар за приятелите си; тя е като природно бедствие – и въпреки това никой не може да й се сърди, защото е съвършеното несъвършенство.

 

It may be normal, darling; but I’d rather be natural.

 

Господин Капоти е създал великолепно жив образ, който предизвиква у читателя инвазия от смесени чувства. Обаче смятам, че историята на Холи спокойно е можело да се превърне в един изключителен роман, не просто 120 страници, а много повече. Това просто не е достатъчно.

 

Няма как да не сравня филма и книгата – и няма как да не си призная, че намерих филма за по-добрата версия. Макар по-голямата част от диалозите в книгата да са включени във филма (само че в с известни промени в ситуацията), в екранната версия има няколко ключови момента, които на мен ми липсваха в писмената. “Закуска в Тифани” е класика откъдето и да се погледне, но в този случай книгата ми се стори недостатъчна – за разлика от филма, който поне у мен остави впечатление за завършеност. Това е и причината да не оценя книгата с най-високата оценка по скалата дракони от едно до рес (тъй като всичко е субективно, сметнах, че е редно да си имам собствена скала на оценяване, като най-високата оценка е пет дракона – която може и да не съвпадне с нечия друга, но това не я прави по-малко вярна). Четири дракона и половина са си четири дракона и половина както и да го погледнеш.

 

И макар не съвсем съвършена, “Закуска в Тифани” си е съкровище.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=urQVzgEO_w8&w=560&h=315]

 

 

You have no rights to post comments

Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved