"Мечове в Космоса"

"Мечове в Космоса" (четвъртият по ред в серията тематични сборници "Мечовете" на "Цитаделата"), следва традицията на предшествениците си, като събира на едно място разкази на изявени родни фантасти и фентъзи автори. Сред познатите имена има и няколко, които не съм срещала, което приех като предизвикателство. Станьо Желев, Васил Мирчев, Петър Атанасов, Иван Димитров - все имена, които чувам за първи път, но разказите им ме изненадаха повече от приятно. Без да преувеличавам, бих казала, че "Острие в мъглата", "Еван Гуру и космическият обир" и "Галактон 300" са сред любимите ми заглавия в сборника. За мое най-голямо съжаление са ми попадали само отделни разкази или откъси от разкази на повечето автори, взели участие в сборника. Това е крайно недостатъчно, за да мога да си изградя някаква база за сравнение, така че, общо взето, очаквах неочакваното.

Да си призная, бях леко скептично настроена към идеята за микс между фентъзи и научна фантастика, но се оказа, че авторите си разбират от работата повече отколкото съм предполагала и крайният резултат има зашеметяващо въздействие. "Мечове в Космоса" представлява една разнообразна и завладяваща смес от тематично и жанрово разчупени разкази. Някои са доста сериозни и провокират към размисъл, други са по-забавни и пародийни, а трети обединяват и суровата и хумористична жилка в себе си.

Мога да сравня саборника само с едно дълго хаотично пътуване започващо от един кратичък ала грабващ преразказ на виц за Крали Марко и Дарт Вейдър от Димитър Цолов с оригинален финал (участието на Дарт Вейдър разбуди заклетият фен на „Междузвездни войни“ у мен), сетне минаваме на епизод от спасението на София от извънземни нашественици, с които ще премерят сили нашенските супергерои Мракомет, Звездин и Алкивиад (част от серията за "Тримата пазители" от Александър Драганов). Редно е да спомена, че не съм чела останалите приключения на тези тримата, но пък съм чела хорър разкази от Александър Драганов и тук леко ме изгуби. Нататък се сблъскваме с все по-причудливи светове (някои от които високотехнологични, но мечът някак пак е успял да се впише и там), много разновидности на меча, таро-автомат, свирепи гладиаторски турнири на живот и смърт, чудати главни герои, нови раси (някои не чак толкова нови, но представени в нова светлина), престъпления, изчезващи раси, раси борещи се за надмощие и отмъщение и прочие...

Харесва ми, че се засегнати разнообразни теми, които биха се харесали както на почитателите на фентъзи жанра, така и на любителите на фантастиката, и то във всичките им разновидности и разклонения. Лично аз бях привлечена по-силно от "космическата" вълна, дълбокият Космос ме зове откак се помня, а обещанието за качествен екшън и кървави битки с мечове беше повече от добър бонус.

"Неподвластен на времето": Явор Цанев ни запознава с космически вехтошар управляващ малка фирма за събиране на боклуци, сред които намира тайнствен меч с огромна сила, който се оказва древен артефакт, способен да контролира пространството и времето и, естествено, представлява интерес за военните. Освен, че е сред разказите в сборника, които отговарят най-точно на тематиката му, като хвърлят целия акцент върху меча,"Неподвластен на времето" носи в себе си и много ценни послания. Магичният двуостър меч не е просто мощно оръжие, той е символ на безмерна сила, твърде всеобхватна, за да бъде осмислена и разбрана от човешкия мозък. Кой би помислил, че един вехтошар няма да бъде запленен и погълнат от идеята да властва над света с помощта на един "Неподвластен на времето" меч...

"Все повече ми се струва обаче, че по-неподвластни на времето са човешката глупост, алчността и жаждата за власт на всяка цена. И ако отломките, които пречат за безопасното придвижване в галактиката, могат да се разчистят, това другото... ще пречи винаги и ще ни дърпа назад"

Друг разказ, който ме впечатли неимоверно много е „Холограмата на Титан“. Донко Найденов рязко срива преградите между минало, настояще и бъдеще и ни представя един мащабен кръговрат в безкрайната Вселена. Още щом прочетох заглавието и знаех, че ще чета нещо на висота. Въпреки, че е пределно ясно, че разказът не е напълно съобразен с тематиката на сборника, бях впечатлена от това да видя един хорър автор да се изявява и то блестящо в дебрите на научната фантастика, придаващ й един философски оттенък. През цялото време, докато четях разказа, имах чувството, че гледам научно-популярен филм. Бях засмукана като от черна дупка от развихрящите в такива детайли  гледки и теории, че дъдхът ми сякна на няколко пъти.

„Еван Гуру и космическият обир“ дело на Петър Атанасов, един от фаворитите ми в сборника е нещо свежо в иначе мрачната и напрегната атмосфера на повечето разкази в сборника. Този разказ ме развесели и за мен бе точната доза забавление и приключение, от която се нуждаех, като спирка за отдих след появата на Дарт Вейдър, нападението на НЛО, връщането назад във времето, философски урок за сътворението на света, реални таро-предсказания и раздялата на двама влюбени. Главен герой е представящ се за най-издирвания престъпник в Галактиката, който управлява кораб напомнящ ми на Хилядолетния сокол на Хан Соло. Той е нает от тайнствена красавица, отново криеща се зад чужда самоличност, за да извърши рискован обир. Тънък хумор, напрежение, обрати и еротични закачки…Хмм, на мен ми звучи добре, а на вас?

 

„Новооткритата раса“ от Делиян Маринов според мен е разказът, който е съчетал фентъзи и фантастика по най-необичайния начин, но наистина спечели симпатиите ми със своята необикновена идея. Ролите са разменнени, всичко е шантаво и наопаки, но пък адски увличащо и интересно. Не други, а именно елфите са високотехнологичната космическа раса, която се готви да изследва и интегрира в своя свят средновековните човеци, които всъщност играят ролята на „новооткритата раса“. Имах си своите подозрения каква ще е инстинктивната реакция на човешката раса. Мисията невъзможна, но коя съм аз че да оспорвам иначе „миролюбивите“ намерения на елфите.

Тук ще спра за малко, тъй като искам да акцентирам върху един момент в сборника, който ми направи впечатление. Има редица разкази, които са вълнуващи, но сякаш са създадени да се превърнат в романи или в сценарии на филми ако щете.

"Да бъде спасението" от Флориан Пекаж.Разказът е сериозна заявка и обещаващ представител на жанра постапокалиптична фантастика, засягайки темата за крехкото оцеляване на човешко племе, наброяващо шепа хора, за което е настъпил момента да се завърне на родната планета Земя, ала нещо зло и могъщo ще застане на пътя към спасението му. Но финалът е толкова неочакван (надявах се на по-благоприятна развръзка за хората), по-скоро отворен, че разказът просто плаче за продължение. 

Тук е мястото да спомена и "Галактон 300" , който е сред разказите, които, както споменах по-горе, ме изненадаха най-много в този сборник. Творчеството на Станьо Желев е напълно непознато за мен, така че бях впечатлена от лекотата, с която ни въвежда в историята, макар завръзката да носи доста драматизъм в себе си. Неусетно се потопих в атмосферата на битките на арената, а сетне симпатизирах на жаждата за мъст на едно малко момче загубило баща си в един от турнирите. За жалост незадоволителният финал леко ми развали удоволствието от четенето, но го го преглътнах заради цялостната идея.

Идва ред и на последните два разказа в сборника, които попадат в две крайности.

„Острие в мъглата“ от Васил Мирчев е сред изненадващите разкази в сборника и отново от непознат за мен автор. Както при "Неподвластен на времето" и тук имаме ясно изразен фокус, този път върху стоманено острие с качествена самурайска изработка. Действието се развива в доста напреднало технологично бъдеще. Сюжетът разказва история за момче, зависимо от наркотиците и което в стремежа си да предпази малкият си брат да последва неговите стъпки, се оказва замесен в сериозни престъпления, които почти му костват живота. Образите на героите са многопластно изградени, разказът е перфектно балансиран на границата между емоцията и екшъна и лесно увлича с динамичния си ритъм.

„Кръвта на мораи“ от Силвия Петрова е друга песен. Бях привлечена от заглавието на разказа. Названието "мораи" ми напомня за друга раса, наречена "ораи" от любим мой сериал. Тук липсваше желаната динамика, но пък изобилстваше от много герои, много имена, много подробни леко тромави описания, което би било добре ако ставаше дума за роман. 40 страници?  Едновременно твърде много за предполагаем кратък разказ и крайно недостатъчни, тъй като липсваше задоволителен финал. Иначе налице е безспорно добър замисъл и определено съм склонна да прочета едно евентуално продължение.

Сборникът предоставя на вниманието на читателя впечатляваща палитра от идейни и, което е по-важното, уникални посвоему разкази. Всеки един разказ има своето важно място, без значение от дълбочината на сюжета или обема. Без значение колко е допаднал лично на мен, вярвам, че всеки един разказ ще намери своите читатели. Бъдете готови за наелектризираща мистерия, размазващ екшън, мощни оръжия, които не стоят просто за украса и разнолики герои които се забъркват в какви ли не странни и опасни ситуации. Няма да се отървете и без щипка горчива лична драма и малко романс, което на пръв поглед може би звучи малко прекалено, но според мен това е което придава един завършен и цялостен вид на сборника.

 

Добавете коментар


Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved