Ревю by the Crazy: "Ами ако? България на три морета" от Христо Раянов

Страници: 128
Дата на издаване: 24.05.2016
ISBN: 9786191513116
Размер: 130x200
Тегло: 0.275 кг
Цена: 9.99 лв.
Илюстратор: Христо Комарницки

Помня как отидох на премиера на друга книга от български автор и на тръгване усетих някаква притегателна сила и погледът ми попадна на „Ами ако? България на три морета“. В крайна сметка, без много да му мисля, я грабнах и си я купих. Доста преди това бях заглеждала книгата многократно, бях чела ревюта и откъси и общо взето бях наясно какво да очаквам.

И разбира се, наистина се смях много, и как иначе при всичкият този хумор и сатира бликащи от страниците на сборника. Книгата, освен, че е безкрайно забавна, провокира и то по един много внимателен и обигран начин. Христо Раянов стъпва по тънък лед като си играе с въображението на читателя, спекулирайки и предлагайки на нашето внимание какви ли не чудновати теории започващи с питанката „Ами ако?“.

И ако „Защо?“ е думичка вълшебна, която децата, пък и не само, честичко обичат да си задават,  то „Ами ако?“ е ключ към настоящата действителност и българска народопсихологията или по-точно народоПсихопатия, както я назовава Раянов.

Освен да произведе усмивка на лицето ми, иронизирайки минало и настояще, Христо Раянов преди всичко успя да ме подтикне да поразмишлявам върху разнообразни негови идеи. Ще излъжа ако кажа, че са ме спохождали точно тези въпроси, по-скоро ме вълнуват въпросите производни на провокативните  заглавия. Всеки отворен финал на дадена хипотеза, разработена под формата на есе, мигновено слагаше край на веселието с някой проникновен извод или послание. Получава се един постоянен сблъсък между реализма и правдоподобната оценка на действителността и манталитета на българина със забавните въображаеми развръзки, които предлага автора. Леко ми нагорча на места. Всички шеговити предложения и предположения на Христо Раянов, без значение дали засягат историята ни, с която така обичаме да се хвалим (като горди наследници на Аспаруха), независимо дали е споменато „отмъкнатото“ под носа ни географско разположение на три морета 

(по-точно кои е подробност, важна е бройката) или пък са с препратки към футбола, като нашият на практика е мит от 94-та насам и "разни анономници ни бият, където ни сварят"; всичко това засяга честолюбието ни и е до болка познато. И смешно, нелепо, иронично и гротескно.

Факт е, че обичаме да гледаме назад в миналото, да се бием в гърдите твърдо убедени, че сме най-великата нация, а също и най-ощетената; да говорим за политика, която не разбираме, а после неизбежно се стига до жалване.

Както е казал Ян Мартел:

„В живота е важно да се слага достоен завършек на нещата. Само тогава можем да продължим напред.“

Ами ако българите бяха най-древният народ. Че то се знае, че нашият народ е висок калибър „цивилизация“, а безспорно и неоспоримо доказателство за това ще да е, че сме свадливи по отношение на нашето преславно минало и сме преизпълнени с истории за „доброто старо време“. Всеизвестно е, че ние българите се отличаваме от другите нации  и че умишлено им се забранява да споменават България, че да не ни знаят по света; че лека-полека ни украдаха територията и историята и е съвсем логично, че следващи в списъка са мозъците ни.

Но да оставим настрана световните конспирации, от които се храни егото на българина и да се спрем на това колко е сладка мисълта какво би било ако не бяхме попаднали под Османско - "дето ту го няма, ту е изопачено".  Ами ако допуснем, че го нямаше комунизма, по който да тъгуват пенсионерите или ако бяхме католическа държава (от което следва автоматично, че Рим нямаше да допусне да попаднем под Османски ботуш, нали?).  Ами ако кирилицата не беше създадена, нали все щяхме да си имаме маймуница, шльокавица т.н. или… ако социалните мрежи (Рай за клюкарите!) съществуваха от 680 година и всеки можеше да изразява свободно мнението си, а пък ако имаше преса преди 100 г., несъмнено, още тогава щяхме да сме в крак с пикантериите и литературата в световен мащаб. Или най-добре, както приляга на българина, нека се целим високо и направо да си представим България като Велика сила, част от Г-7, пардон... Г-8.  Какви щяхме да ги натворим решавайки съдбата на другите народи, при все, че ние нашата си съдба не можем да определим. Настръхвам!

Всъщност, любимата ми хрумка е хипотетичното допускане какво би било „Ами ако българските политици работеха за доброто на народа, а не за личното облагодетелстване…“. Ясно е, че тук няма „ако , но както е казал Стефан Цанев: „Но човешкото въображение е по-силно от фактите и няма човек, който да не си е задавал въпроса: ами ако…?“ А въображението на автора безспорно възроди и моето собствено въображение и то многократно.

Радостна съм, че имах възможността и удоволствието да се запозная с Христо Раянов лично. Авторът прави впечатление на ерудиран, притежаващ завиден хумор и като цяло интелигентен човек, а пък втората му книга (след сборника „Трудният начин“, изд. 2013 г.) потвърждава поне първите две впечатления. Точно колко е начетен, най-ясно ще ви стане ако сами вземете, че прочетете “Ами ако? България на три морета. Истини за българската народопсихопатия”. Книгата се чете бързо, предлага разнообразие от теми с интересна насока и, по мое мнение, е книга, от която можем да извлечем както развлекателна, така и интелектуална полза. Разбира се, без карикатурите на Христо Камарницки нищо нямаше да е същото. Нужно е по-често да се обръща внимание на хумора и сатирата.

 

 

Добавете коментар


Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved