"Писмото" пътуващо във времето... от Катрин Хюз

Днес ви представям един роман, който излезе в края на февруари под логото на Издателство "Калпазанов", а именно "Писмото" от Катрин Хюз. Научих за книгата благодарение на giveaway в goodreads, което в 80% от случаите асоциирам с факта, че книгата всъщност все още търси читатели, но явно "Писмото" вече се радва на успех, защото... Накратко: Оказва се, че романът всъщност е бестселър, радва се на висок рейтинг и е донесъл международно признание на авторката, макар че е първата й книга.

Най-точното определение за "Писмото" според мен е исторически романс, макар е много повърхностно да се каже, че това е просто любовен роман. Историята е въздействаща със своите тайни, разтърсваща със своята болка и загуби, но истинската й сила се крие в брилянтно пресъздадените чисто човешки взаимоотношения. Макар и с много сдържан и семпъл стил на писане, Катрин Хюз засяга много сериозни теми, като най-широко като че ли застъпени са тези за системното домашното насилие, алкохолизма и почти насилственото отнемане на детето от майка му.

Действието започва в настоящето, до момента в който Тина Крейг не намира овехтяло писмо в джоба на стар костюм дарен на магазина, в който работи. То е нишката свързваща две поколения, то е края на една любов, но и началото на друга. Романът ми допадна изключително много, макар още с първата страница да ме смаза личната трагедия на главната героиня Тина. Почуствах се свързана с историята й и веднага я почувствах близка. Не успях да създам същата връзка между мен и историята на другата главна героиня, макар че отново имах чувтвото, че дейсвието се развива пред очите ми. Може би причината е в това, че първо с запознах с Тина и след това с Криси. А може би автоматично оставих миналото само да пробяга като далечен спомен и се концентрирах върху настоящето, което притежаваше силата да промени част от миналото, или поне да го представи в различна светлина, и да повлияе на бъдещето.

Романът е като машина на времето, в която е позволено пътуването само между две времеви линии. Някак успявах да се движа с ритъма на авторката, и докато се стремях да не изпусна нишката някак се абстрахирах от непрестанното редуване на минало и настояще. Наистина много добре се е получила сплавта между 1939 година и настоящето, въпреки че светът е претърпял необратими промени за този период, преживял е Втората световна война и е продължил напред.

Подходих с доста резерви към книгата, заради корицата и анотацията, които ми навяваха по-скоро сладникавост, без намек за горчилката, която в действителност ме очаква. Радвам се, че се освобоих от предразсъдъците, рискувах и попадах на една истинска, трогатела и бликаща от чувства история.

You have no rights to post comments

Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved