Когато животът е на "На пет стъпки от теб"

Въпреки крехката възраст на главните герои, привидната лековатост на стила и малкия обем на книгата, тя се стоварва върху читателя с постепенно увеличаващ се натиск, който не намалява чак до края. Вярно, че не стигнах до сълзи в очите, но това не намали ни най-малко въздействието на романа. Човек е способен да плаче вътрешно и да кипи от негодувание и безсилие. Не съм се сблъсквала отблизо с болестта  муковисцидоза белязала живота на героите, но романът е достатъчно информативен и преситен с емоции, така че връзката с чувствата и преживяванията на героите бе категорична и се чувствахпристрастна към неволите им, сякаш се отнасяха за роднина ии приятел. Преди всичко книгата разказва за трудните избори, които се налага да правят болните хора и техните роднини и приятели, защото те страдат не по-малко. В центъра са невинните млади души, които водят отчаяна битка с живота, мъчейки да си откраднат още време заради себе си и/или заради техните близки, които не се предават, дори когато са изгубили посока, те продължават продължат борбата с нестихваща вяра. Защо е нужно на човек да осъзнае важността на всяка глътка въздух, чак когато достъпът до него му е отказан? Защо е нужно да поставим граница на живота и продължителността му, за да пожелаем в действителност да си спечелим време и да му придадем някакъв смисъл? Книгата не дава точен отговор на тези въпроси или поне не и категорично, но пък открива широко поле за размисъл.А докато мислим за несигурност свят, в който живеем, за своята тленност и своята беззащитна природа и несъвършенства, романът ни поднася една сладка и невинна любов. Нейната сладост за жалост е помрачена от бомбата със закъснител - муковисцидоза. Когато човешкото тяло е на предела на силите си, предателски отказвайки да съдейства на духа, който все още упорства опитвайки се да ни съхрани, единственото, което ни остава е да се обградим с хората, които обичаме, за да ни крепят и вдъхват смелост. Муковисцидозата, като всяко друго заболяване има изключително нечестна и крадлива същност. И въпреки че Уил и Стела успяват да си спечелят обратно част от изгубеното, те все пак са променени безвъзвратно, но не само от  болестта, а и съумяват да внесат взаимна промяна един у друг.

Истинският живот е някъде отвъд тези заветни 6 стъпки повтаряни като мантра всяка секунда от медицинските служители кръжащи като орли около тях, напомняйке какво е поставено на карта. Интересно е как е възможно, дори страдащ от неизлечима болест, все пак да се докосне (без реално да докосва) да разбере що е обич, приятелство, взаимност и поне в тези кратки мигове на утеха да забравиш всички страхове и спукани надежди. Но Уил и Стела не разбират това по лесния начин, нито пък индивидуално. Нужно е да се открият един друг, нужно е време преди  да претърпят тази взеимна метаморфоза, да разменят местата си, да погледнат през очите на другия, да започне да им пука истински един за друг. В началото виждаме примерната и спазваща стриктно правилата Стела, готова на всякакви лишения само и само да съхрани цялостта на семейството си, което вече е понесло един скръбен удар от съдбата. Тя е настроена срещу всичко и всички извън наложената норма и още преди да опознае Уил тя вече не го харесва и намръщено страни на повече от 6 стъпки от него. Наблюдаваме бунтарът Уил, чийто бунт за жалост не е насочен срещу болестта му, а срещу майка му, която се бори и за двама им, и най-вече срещу самия него и разочарованията след всяко ново експериментално лечение увенчано с неуспех. Нужно е Стела да се научи да се бори за себе си не само за доброто на другите, а Уил да разбере какво е да носи отговорност за живота си и този на околните. Въвеждайки "правилото на 5-те стъпки" Стела отваря нова страница, а Уил вече усеща, че има основателна причина  да спре с безразсъдното и детинско поведение. Но кой от двама им ще се окаже на прав път и дали противоречието в действията им няма да ги постави отново на ръба, чието прекрачване е окончателно.

Обичам истинските истории, които "говорят" открито за нещата и показват част от грозните лица на живота, а в "На пет стъпки от теб" те не са никак малко. Романът е една откровена "зимна приказка", която не захаросва и не баналничи, въпреки любовната нишка в сюжета. И макар да не разкъсва душата на читателя на парчета, нанася достатъчно болезнени рани. При все, че предлага мехлем за нанесените повърхностни белези, все пак у нас остава следа и то достатъчно ярка, за да си спомняме със сладка горчивина за младежите изпитали толкова, колкото милиони хора по света никога няма и да сънуват, докато се радват на едно безцелно, лишено от цвят съществуване, вместо да живеят за мига и да променят съдби. Базспорен факт е, макар да не се харесва на мнозина, че ние хората не сме безсмъртни създания и дните на всеки са преброени... Така че, колкото и да е налудничаво и странно, питам се дали муковисцидозата все пак, освен коварен, не е отчасти и милостив крадец?

You have no rights to post comments

Търсене

Свържете се с нас

Реклама долу

© Copyright 2015, All Rights Reserved